Във всяка една страна осигуряването на безопасното израстване и социалното благоденствие на децата е изключително важен обществен ангажимент, но едва ли бихме могли да кажем, че отпусканата помощ в повечето случаи е достатъчна.

То  реализира „Програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за социални и хуманитарни проекти на местно равнище” от 1989 година в развиващите се страни, като една от схемите на предоставяне на безвъзмездна помощ за тях. В България тя се осъществява от 1998 година насам. Досега във всички  области на страната са реализирани 76 проекта, за които е отпусната помощ, възлизаща на 3 милиона евро, от които 24 проекта в социалната сфера, 29 в образованието  и 18 в здравеопазването.   

В момента тази програма се осъществява в 136 страни в света, в т.ч. единствено в България и Румъния от страните-членки на ЕС. Посолствата на Япония в тези страни взимат решение за отпускане на помощ по конкретни проекти в зависимост от потребностите на обществото.

Максималната помощ, която се отпуска за отделна инициатива е до 70 000 Евро като частта от разходите за ДДС се поемат от реципиента.     

Обект на помощта са организации с идеална цел като местни органи на властта, начални и средни училища, заведения в здравеопазването и социалната сфера, и неправителствени организации.

Проектите в социалната сфера, които отговарят на критериите за получаване на безвъзмездна помощ, се отнасят предимно до социални заведения, които се поддържат от местните органи на властта и са предназначени за ремонт на сградите, санитарните помещения, стаите за хранене, подмяна на дограмата, ремонт на отоплителната инсталация, закупуване на оборудване, необходимо на хората с увреждания или на транспортни средства за тяхното придвижване.

Информация за „Програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за социални и хуманитарни проекти на местно равнище” е качена на сайта на Посолството на Япония. Можете да се възползвате и от посочените телефони на координатора на програмата, от когото можете да получите консултация по интересуващ ви въпрос за представяне на проекти, осъществени по Програмата.

На 31 март т.г. японският посланик присъства на церемония по успешното приключване на проекта в Кюстендил.       

Проектът на община Кюстендил за ремонт на Дома за деца лишени от родителски грижи „Хисарлъка”, в който живеят деца от 0 до 7 годишна възраст, бе реализиран с безвъзмездна помощ от 40 487 евро на японското правителство. Договорът за дарение бе подписан на 18 декември 2008 година от негово превъзходителство г-н Цунехару Такеда, посланик на Япония в Република България и г- Петър Паунов, кмет на община Кюстендил. Проектът за ремонт на Дома за деца лишени от родителски грижи „Хисарлъка”, бе подкрепен финансово, тъй като условията в него далеч не отговаряха на съвременните изисквания и подобряването на условията на живот на около 80 деца в него бе задължително от хуманитарна гледна точка.

За да се осигурят нормални и безопасни условия за живот на децата, по проекта бе подменена остарялата дограма и подово покритие, ремонтирани санитарните помещения, монтирани душове и отоплителни бойлери, обновена отоплителната инсталация. В резултат, домът стана по-хигиеничен и приветлив и се създаде безопасна среда за живота на децата в него.      

Японското правителство обръща специално внимание на екзистенциални сфери, свързани със социалната сигурност на индивида като социалното подпомагане, медицината, здравеопазването, образованието. Този проект е нагледен пример за това.

Правителството на Япония се надява, децата с различни съдби, които живеят в Дома, да преодолеят предстоящите трудности и да израснат достойни бъдещи граждани.

Проектите на правителството на Япония в България с благотворителна цел до днешна дата включват още отпускане на помощ за:

-          Подобряване на материалната база в социални домове за деца с умствени увреждания в гр. Сливен (1999);

-          Подобряване на жизнените условия в дома за деца с лека форма на умствени увреждания “Качулка” (1999);

-          Подобряване на условията в Социален дом за временно пребиваване на сираци в гр. София (1999);

-          Подобряване на условията в Дома за възрастни хора в с. Гърчиново, общ. Опака, обл. Търговище (2000);

-          Изграждане на конферентно-семинарен център към Дома за деца със специални нужди “Карин дом” (2000);

-          Ремонт на “Дом за слепи хора“ в гр. Вълчедръм (2003);

-          Ремонт на Дома за деца с умствена изостаналост “Надежда”(2003);

-          Реконструкция на “Дом за възрастни хора”, страдащи от деменция, в с. Огнен (2003);

-          Реконструкция на “Дом за стари хора” в Радомир (2003);

-          Реконструкция на “Дом за възрастни с умствена изостаналост” в с. Маленово (2004);

-          Ремонт на Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, с. Бърдарски геран (2006);

-          Ремонт на кухненски блок към “Дом за възрастни хора с физически увреждания” и социален патронаж, с. Ясна поляна (2006).

 „Интелигентна енергия – Европа”.
За тази година се предвижда бюджет от 56 милиона евро, които ще покриват 75% от допустимите разходи на проектите. По програмата могат да кандидастват всички публични или частни организации като предупреждението на Агенцията е, че се тази година се очаква голям интерес затова проектните идеи трябва да са внимателно обмислени и прецизно написани.

Програмата не финансира дейности, които са свързани с изграждане на инфраструктура, научна и развойна дейност, реновиране на сгради и т.н. Тя набляга на изграждането на капацитет за иновативна работа, на нови методи и подходи, обмяна на опит, обучение и разпространение на ноу хау.

След конференцията в Копенхаген стана ясно, че няма как да се справим с промените в климата, ако не се обединим на местно ниво. Трябва да покажем на света, че ЕС разбира необходимостта всеки човек сам да пложи усилия за подобряване на средата, в която живее. Това казва г-н Ламбер по повод новата сесия за прием на проекти по програмата. Той допълва, че предвид изводите от конеренцията, времето не е наша страна и трябва много бързо и концентрирано да реагираме на новите предизвикателства. Проектите, които до този момент са финансирани от програмата, показват, че бихме могли да ползваме биогориво като алтернатива на конвенционалното, да направим сградите енергийно ефективни и т.н.

Програмата работи, за да направи Европа по-конкурентна и иновативна като едновременно с това да се борим с предизвикателствата, пред които ни изправят климатичните промени.

До 2020 година ЕС трябва да достигне:

20% по-малко емисии на вредни газове;

20% по-добра енергийна ефективност;

20% повече използване на възобновяеми енергийни източници.

Като повиши използването на възобновяеми енергийни източници програмата цели да насърчи търсенето на конкретни инструменти, които да:

-         повиши енергийната еективност и рационалното използване на енергийните източници;

-         промотира нови и възобновяеми енергийни източници и да подкрепи диверсификацията им;

-         представи възможностите за алтернативни източници в транспорта като наблегне на използването на биогориво.

През различните години варират дейнсотите, които се финансират. За текущата покана за кандидатстване те са:

Енергийна ефективност:

-         сгради;

-         индустрия;

-         продукти.

Възобновяеми енергийни източници:

- електричество;

- биогорива;

Енергия в транспорта:

-         атернативни горива и чиста околна среда;

-         енергийно ефективен транспорт.

Интегрирани инициативи:

-         био бизнес;

-         енергийни услуги;

-         обучение;

-         иновативни продукти;

-         изграждане на мрежи;

-         създаване на локални и регионални енергийни агенции.

Какво ще се финансира?

Всички частни или публични организации, които са създадени на територията на ЕС, могат да кандидатсват за финансиране пред програмата. Продължителността на проектите е между 2 и 3 години като партньорите трябва да са най-малко 3 от 3 различни страни. Не трябва да забравяте, че „Интелигентна енергия – Европа” търси иновативни и креативни идеи, с които да се достигнат целите за 2020 г., набляга г-н Ламберт.

Проектите трябва да имат влияние на пазара и да са за: трансфер на знания за подобряване на процеса в различните страни от ЕС; подпомагане в по-доброто разбиране между различните организации, участници в процеса; изградане на мрежи за знание на важните за сектора фактори.

Очакванията към програмата са да е катализатор на последващи дейности към подобряване на условията за развитие на бизнеса.

Програмата се радва на голям интерес от страна на българските бенефициенти, тъй като се предвижда финансиране на „меки мерки”. Тя е още един инструмент, чрез който се финансира създаването и разпространението на иновативни подходи и продукти.

 THE IEE

На сайта на Агенцията можете да намерите повече информация за всички програми за развитие на иновациите:

http://ec.europa.eu/eaci

Еко иновации

Иновациите под шапката на Европейската комисия имат множество измерения и лица. Възможностите за финансиране, ако имате новаторска идея, също са огромни. Различните възможности ни помогна да разгледаме Кристоф Кодун от Изпълнителна агенция „Конкурентност и иновации” на ЕК, който беше в България, за да представи програма „Интелигентна енергия – Европа II”.

CIP Eco-innovation: 45 нови проекта правят пътя на европейското зелено израстване

45 от най-добрите зелени проекти ще получат финансиране от 32 милиона евро от CIP Eco-innovation initiative на ЕК. Тези проекти са избрани сред 200 предложения, подадени от кандидати от целия ЕС. От иновативни материали за лесно сортиране и рециклиране до напредничави методи за спестяване на вода и други ресурси – всички проекти са така подбрани, че да увеличават конкурентоспособността на ЕС и да го правят привлекателно място за живеене с чиста околна среда. Освен това проектите ще мобилизират допълнителен ресурс в частните и публични бенефициенти, които ще участват като международни консорциуми и по този начин се очаква реалния размер на инвестициите да е 64 милиона евро. В средносрочен план се предвижда резултатите да се мултиплицират и да окажат влияние върху още повече хора.

Ако трябва да се разбият по сектори проектите от тази година, те са в следните направления:

-         рециклиране – 33%

-         зелен бизнес – 29%

-         храни и напитки – 29%

-         сгради – 7%

-         други – 2%.

При коментара на резултатите от тази година Патрик Ламбърт, Директор на Изпълнителната агенция „Конкурентност и иновации”, която се грижи за програмата, казва „Толкова се радвам да видя, че тази година имаше толкова ентусиазиран отговор на нашата покана за кандидатстване и то от толкова качествени бенефициенти. Сега, когато вече са избрани проектите, които ще се финансират, гледам напред като знам, че тези проекти ще допринесат за подобряването на зелената среда в Европа.

Общият бюджет на програма за 2008-2013 г. е 200 милиона евро. Тя подкрепя устойчиви решения в използването на природните ресурси, които се грижат за зелената карта на Европа. Проектите трябва да създават нови продукти, услуги, които да разнообразяват рециклирането на материали, строенето на сгради, производството на храни и напитки.

Когато бизнесът срещне околната среда

Екоиновациите покриват широка гама от зелени продукти, услуги и процеси, които могат да превърнат предизвикателствата пред околната среда в бизнес възможности. И в никакъв случай чистата околна среда не пречи на правенето на бизнес. Всъщност е очевидно, че все повече малки и средни предприятия се интересуват от темата, тъй като броят на подалите проекти се е увеличил с почти 50% в сравнение с миналата година като вече са 614 броя. Традиционно най-много кандидатури има от страни като Италия, Испания и Германия, но радостното е, че има вече и от Сърбия и Албания. Най-интересната тема е рециклирането, следвана от зеления бизнес.

Тази година поканата за кандидатсване се отвори на 13 април като са предвидени нови 35 милиона евро. Новите проекти, заедно с тези, които вече се изълняват, ще подпомогнат изпълнението на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации на ЕС, както и Плана за действие за технологии за околната среда.

Примери за успешни проекти от минали сесии:

-         филтрираща система, която преработва остатъчните продукти от производтсвото на зехтин в здравословен хранителен продукт;

-         революционна лазерна технология, която брандира плодовете като с това замества традиционните хартиени етикети;

-         технология за рециклиране на стари килими, благодарение на която не се намалява необходимостта от суровини и енергия;

-         по-добър метод за рециклиране на обувки, който взима най-доброто от рециклирането на стари гуми за коли;

-         нов метод на рециклиране на паркети, който премахва вредните метали и вредни органини материали;

-         подобреи технология за рециклиране на бебешки пелени като изцяло се премахват вредните влияния.

Агенцията, която се грижи за програмата се надява тази година да има успешни проекти, в които български организации да не са само партньори, а дори водещи организации. Според наблюденията на специалисти страната ни вече е натрупала достатъчно проектен опит, че да може да си позволи да управлява големи международни консорциуми. Според г-н Ламберт проектите ще накарат всяка организация да научи повече за сферата, в която работи, да помисли за иновативни начини за работа и по този начин ще се поставят основите на бъдещата политика в опазването на околната среда.

Повече информация можете да намерите на сайта на програмата

http://ec.europa.eu/ecoinnovation

Н. Пр. г-н Хорхе Фуентес, Посланик на Испания

 препечатано от сп. "Фондове Прогроми Проекти"

Н. Пр. г-н Хорхе Фуентес е посланик на Испания в България от 1993 г. Преди това е заемал длъжността заместник-посланик във Вашингтон, както и множество други дипломатически длъжности. Наред с всички международни ордени е и почетен гражданин на София. Има две висши образования – политически науки и икономика и право, както и следдипломна квалификация „Висши международни отношения”, дипломатическа школа на Испания. Пожела да говори пред списание „Фондове Програми Проекти” за легендарния опит на Испания в успешното усвояване на средствата от ЕС, за грешките, които ние допускаме и пътищата за решаването им, които, както се оказва, не са толкова трудни за вървене.

Моля споделете опита на Вашата страна в усвояването на средствата от ЕС особено по актуалните за нас въпроси за прозрачност в оценителните процедури и отговорност на оценителите по проекти и възлагането на обществени поръчки.

            Механизмите са по-прости, отколкото изглеждат. Може би са обременителни, но са лесни, особено след като е овладяна техническата им страна: избор на добри проекти, прозрачни и ясни процедури и документална обосновка пред Брюксел на всички направени разходи. Европейските одитори процедират по същия начин, както и тези в отделните държави - онова, което не е приемливо за един добър български инспектор или ревизор, а аз познавам високия професионализъм на тези служби в България, няма да бъде прието и от техен колега в Брюксел.

            Елемент за размисъл е фактът, че при обществените поръчки, които се възлагат в България, то става въз основа на един единствен компонент: цената. Вярно е, че при проекти с равни достойнства, цената трябва да бъде ключовият решаващ фактор; не винаги проектите и опитът на фирмите са еднакви. Може да се сравняват несравними проекти. В този смисъл, всички, въз основа на ежедневния ни опит знаем, че когато искаме да си купим хубав костюм, който да е дълготраен, той няма да има същата цена, като дреха за един сезон. Като си мисля за сегашното състояние на българските пътища, смятам, че при влагане на по-качествени материали, те биха били в по-добро състояние. Онова, което в първия момент може да ни се стори като извънредно висока цена, в крайна сметка се оказва начин да спестим средства. Тази перспектива в дългосрочен план е една от моите препоръки.

В какъв процес на разработване и усъвършенстване премина управлението на оперативните програми и на обществените поръчки в Испания?

            Не съм бил свидетел от близо на този процес, поради което би ми било трудно да посоча конкретни примери. Впечатлението ми е, че това не е ставало чрез метода за усъвършенстването или въз основа на опита и грешката, независимо че е логично процедурите да се подобряват в хода на практиката, а чрез внимателно планиране от страна на Министерството на икономиката и финансите. Поне в този случай в Испания- страна, която има тенденция да прибързва, процесът бе бавен, прецизно и грижливо планиран. Проведе се широка дискусия с администрациите, които не са на централно ниво, с различните участващи министерства, а в министерствата- с различните звена, най-вече с онези, които имат опит в процедурите по управление на помощи. Важно е да се взема предвид мнението на мениджърите. Също така бяха приложени и други, по- академични методи на оценка, като техники за анализ на разход- печалба. Може би решаващ елемент за успеха бе, че се отчете ясната необходимост от човешки ресурси за придвижването на документацията: създадоха се три големи управленчески центъра- специални звена, които се занимаваха единствено с управлението на фондове. Тези звена продължиха да функционират повече от 20 години и на практика с едни и същи служители. Сменяха се единствено ръководителите им.

Какви законодателни и административни актове и инициативи бяха решаващи за усвояването на средствата от ЕС във Вашата страна?

            По мое мнение, два са основните елементи, които направиха възможно усвояването на фондове и двата са свързани с административните мерки. Моят опит показва, че законодателните мерки винаги са добронамерени, но много пъти се оказват безполезни, освен ако не се формулират от гледна точка на управлението. В Испания първият ключов момент бе централизирането на управлението на помощите в три големи министерства - Министерството на регионалното развитие, Министерството на земеделието и Министерството на околната среда, които управляваха всички помощи, независимо дали те бяха насочени към проекти на централното правителство, на това на автономните области или на местно ниво. Централизирането на управлението в малко на брой, много добре снабдени с технически средства и човешки ресурс министерства, позволява да се постигнат по-голяма ефективност и по-малки разходи. Преди всичко, успехът на управлението на фондове се основаваше и все продължава да се основава на специализирана администрация с добра квалификация, постоянен състав и адекватно възнаграждение. По мое мнение развиването на кариера в администрацията може да бъде един от големите въпроси, които България предстои да решава. Липсата й води до много по-големи разходи, отколкото направените в първия момент и може да доведе до някои от най-големите проблеми в страната.

Какви са впечатленията Ви за работата с европейските фондове в България?

            У мен възникват две безпокойства. Първото е прекалено голямата бюрокрация, която много пъти се оказва ненужна или се дължи на проблеми от миналото, като например необходимостта да се предоставят оригиналните дипломи на всички кандидатстващи лица, приложили професионални биографии към документацията на конкурса. В този смисъл много фирми, които са били отстранени от процедурата, независимо че са представили най-добрата и най-конкурентната оферта, са споделяли, че това е станало защото печатът не е бил поставен на определено място. Виждам, че сегашното правителство прави голямо усилие в този смисъл, макар че ме безпокои фактът, че опростяването отново се ограничава до законодателни промени, докато служителят, натоварен с проверката на документацията продължава да се вкопчва в практики, които са остарели и извън времето си в развитите страни. Не говоря за повърхностна или зле свършена работа, а за разумно и ефективно изпълнение на ясни и ефективни норми. Както казах, уверен съм, че българското правителство върви в тази посока.

            Повече ме безпокоят взаимните нападки на участниците. В други страни има примери за лошо усвояване на европейските фондове, защото участващите в търговете фирми са били по-заети с дискредитирането на другия, а не с конкретната сделка. Докато се провеждат дългите съдебни процедури, много пъти срокът на търга изтича и крайният резултат е, че фондовете никога не се усвояват и всички са ощетени. Като страна, председателстваща ЕС, бих искал да отправя апел за разум.

По какъв начин европейските фондове се включват в темата за преодоляване на кризата?

            От всяка гледна точка. Те са огромен шанс за България, която ще получава по 3% от БВП през следващите години под формата на структурни фондове, повече от два пъти, в относително измерение, спрямо сумите, получени от Испания в онзи момент. Възможностите са не само в преките инвестиции, но също така и в другите видове инвестиции, които идват след това- подизпълнителски договори, поддръжка и т.н. – списъкът е дълъг. Притокът на хората, дошли отвън или онези, които проучват пазара, с висока покупателна способност, вече носят два вида приходи за страната: преки- чрез ежедневни разходи и такива за свободното време, както и непреки - под формата на реклама на страната, например като туристическа дестинация и те трудно могат да бъдат оценени. Парична инжекция от 3% от БВП в една страна може да има мултиплициращ ефект, който да утрои първоначалната цифра.

            Все пак има друг обезпокояващ въпрос във връзката „криза- фондове”, който се състои в необходимостта предварително да се дадат средства и след това да се получат структурни фондове - проектите се заплащат и после сумите се възвръщат, а сегашната финансова криза не улеснява достъпа до финансирането. От моя гледна точка това е голямото предизвикателство, което стои пред българското правителство в краткосрочен план - да намери адекватните финансови решения. Говореше се за публично-частното партньорство, което широко се прилага в Испания от администрациите на автономните области и преди всичко на местно ниво. Включително Международната фондация и за Ибероамерика за администрация и публични политики (FIIAPP)- испанско публично ведомство, организира в гр. Бургас семинар, посветен на тези въпроси. Това може би е само един от многото елементи, които трябва да се прибавят, на малки дози.

Испания пое председателството на ЕС в тежък момент. Какви ще са активните мерки, които се предвиждат във връзка с едно от най-силните й проявления- нарастващата безработица?

            Испанското председателство счита, че основните задачи трябва да продължат да бъдат създаването на заетост и икономически растеж. За целта се планира нова стратегия. Тя, освен че ще се превърне във важна ос за излизане от кризата, поставя специално ударение върху защита на растежа, който следва да е устойчив в дългосрочен план поне в три измерения: модел, основаващ се на образованието и квалификацията, изследванията и развитието и иновацията в най-широк смисъл, устойчив модел спрямо околната среда в смисъл на ниско въглеродни емисии с цел успешно справяне с предизвикателствата на климатичните промени, устойчив модел в социално отношение, гарантиращ пълна заетост, равни възможности, социална кохезия за успешно справяне с явлението застаряване на населението. По време на испанското председателство се отделя особено внимание на възвращаемостта на приложените мерки и анализ на изходните стратегии от гледна точка на устойчивостта и на публичните финанси и структурните реформи. Друг основен елемент е реалното координиране на мерките, взети от държавите-членки със специално внимание върху запазването на конкурентността и минимален ефект на изкривяване във вътрешния пазар и спрямо трети страни, не дискриминация и съдържателност на дългосрочните цели. В процеса на подобряване на икономическото състояние и след като тримесечните стойности за спад на растежа на БВП стават минало за основните икономики, се поставя въпросът как да се оттеглят политиките на стимули, провеждани през последната година. Има консенсус в смисъл, че излизането трябва да се извърши по определен ред, в удачния момент и най-вече да е координирано. Това оттегляне в областта на фискалната политика би било първото, имайки предвид високата публична задлъжнялост и нарастването на дълга. Монетарната политика, в ръцете на Европейската централна банка, постепенно ще се изрази в оттегляне на стимулиращите мерки, като задължително се отчитат очакванията за инфлацията. Що се отнася до мерките в подкрепа на финансовата система, дебатът се съсредоточава първо в по-строги условия относно цените и достъпа до държавните гаранции, но има още много да се прави в областта на рекапитализацията и преструктурирането на банките.

            Испания защитава становището, че стратегията за излизане трябва да бъде глобална и да включва и всички онези реформи, които ще позволят да се избегнат грешките от миналото и да се допринесе за модел на растеж върху нови основи (в съзвучие с нашия проект за Закон за устойчивата икономика). Не се касае само за отнемане на стимули, но и за добавяне на нови елементи.

Кой е най-интересният сектор за испанските инвестиции?

            Няма конкретен сектор. Естествено бе чуждестранните инвеститори да искат използват синергиите, създадени от структурните фондове и инвестициите им да се съсредоточат върху тях, но не само там. България също така трябва да реформира енергийния си сектор, не само за да изпълни задължението за 20-20-20, определено от Общността, но и за да намали външната си енергийна зависимост, която доведе до толкова лош опит в миналото. Относно индустриалния сектор - по мое мнение ключът се състои в създаването на адекватен бизнес климат. България вече има особено благоприятна фискална рамка и добре квалифицирана работна ръка и след преодоляване на естествените културни бариери, мотивът е налице. С други думи, инвеститорите не би трябвало да се сблъскват с повече от очакваните пречки. В този смисъл все още има две пречки, за които сегашното правителство си дава ясна сметка- появата на местни, не винаги законно обосновани интереси в териториална близост до мястото, където се развива или ще се развива даден бизнес и не много ясното, в някои случаи, разграничаване на правата за собственост върху земята. Правителството активно се бори за да преодолее първия проблем.